Лерой и Стич

Лило, Стич, д-р Джъмба и Плийкли най-накрая успяват да заловят всички генетични експерименти на Джъмба и да открият онова място, където всеки от тях принадлежи. Малките същества, с техните забавни и понякога неочаквани дарби, намират нови домове и роли в галактическата общност, а семейните връзки между земни и извънземни стават още по-силни.

Стич, Джъмба и Плийкли получават предложения за позиции в Галактическия съюз, но първоначално отказват, за да останат на Земята с Лило. Това предизвиква вътрешен конфликт — дали да останат при човешката си приятелка или да върнат услугата на вселената, която им дава цел и принадлежност. Лило осъзнава, че истинската любов и грижата означават и да позволиш на близките си да следват своя път.

Краят е трогателно и удовлетворяващо сбогуване, в което всеки герой приема своята съдба, без това да разрушава връзките помежду им. Филмът носи силно послание за семейството, принадлежността и зрялостта, показвайки, че „алоха“ може да бъде както край, така и ново начало, пълно с надежда и взаимна обич.