Нощта на игуаната

В центъра на филма е свещеник, лишен от духовния сан, който поема на екскурзия по мексиканското крайбрежие, водейки автобус с група средновъзрастни баптистки жени. Пътуването на пръв поглед е обикновена туристическа обиколка, но се превръща в изпитание за героя — той е принуден да се изправи срещу провалите и вината, които го преследват, и да търси нов смисъл в живота си.

Горещината, морският бриз и дивата природа създават напрегнат и същевременно чаровен фон, в който личните страсти и моралните противоречия избухват. Между пътуващите възникват конфликт и комични недоразумения, но и искрени моменти на споделяне; взаимоотношенията между героите разкриват както човешката слабост, така и необходимостта от съчувствие.

Филмът е наситен с тъга и сух хумор, предлагащ дълбоко размишление за провала, изкуплението и възможността за помирение. Чрез интензивни актьорски изпълнения и атмосфера, в която природата отразява вътрешните състояния, разказът оставя зрителя с усещане за болезнена, но освобождаваща искреност.