Сороп

Sorop (2024) следва двама братя и сестра, които се връщат в родната къща, за да бъдат до умиращия си чичо, но откриват, че смъртта не идва както очакват. Вместо смирение, срещат упорито, почти зло устойчиво присъствие — странни звуци, повторящи се видения и необясними промени в тялото и духа на стареца, които разклащат границата между реалното и прекрачващото. Атмосферата е гъста и напрегната: тесните коридори, мрачните стаи и едва доловимите детайли внасят усещане за клаустрофобична жестокост.

Филмът е бавен, мрачен и изпълнен с болезнени семейни тайни, които излизат наяве под натиска на паранормалното. Драматичните конфронтации между родствените персонажи поставят въпроси за вярата, задълженията и цената на прошката, докато зрителят се държи в напрежение от неочакваните обрати. Sorop залага на звуков дизайн и визуална символика, за да внуши, че понякога най-големият ужас идва от онова, което ни е най-близко.