When the Wind Blows

Филмът проследява възрастен британски дует — съпруг и съпруга — които, под влияние на правителствени брошури за гражданска защита, решават да се подготвят за очакван ядрен удар. Те строят подслон в своята къща, събират провизии и вярват, че с няколко прости мерки могат да се справят, опирайки се на спомените и романтизираното виждане за Втората световна война.

Историята комбинира нежна, почти наивна топлина към героите с мрачна сатира спрямо бюрократичните уверения и илюзорната сигурност, която дават официалните указания. Парадоксът се засилва от това, че двойката не осъзнава какво означава модерната ядрена заплаха — последствията са невидими, бавно настъпващи и не приличат на познатите им военни опити.

Резултатът е болезнено трогателен: подготовката им става тъжна и безпомощна борба срещу нещо, което не могат да схванат или спрат. Филмът оставя зрителя с чувство на трагична ирония и дълбока съпричастност към хора, които искрено вярват, че най-доброто, което могат да направят, е достатъчно — а реалността показва друго.