Peter Camlin

Алфред Хичкок прави две версии на този напрегнат шпионски трилър. Първата, от 1934 г., е всъщност неговият международен пробив, и при всички спорове дали холивудския римейки от 1956 г. е по-добър или не, няма съмнение че вторият, по-високобюджетен филм заварва майстора в апогея на творчеството му. След като американския лекар д-р Бен Маккена и съпругата му Джо неволно се заплитат в заговор за убийство докато прекарват ваканцията си в Мароко, е отвлечен синът им, за да се гарантира тяхното мълчание. Героинята на Дорис Дей е певица и с присъщата си находчивост Хичкок превръща гласа й в неделима част от действието. В прочутата сцена в концертната зала нейният писък щом вижда убиеца съвпада с кресчендото на оркестровото изпълнение, а по-късно тя изпява станалата хит песен "Que Sera Sera" като отчаян ход да намери сина си.

Мюзикълът разказва за обичащите забавленията най-добри приятелки и певици Дороти Шоу и Лорелей Лий. По време на трансатлантическо пътуване към Париж, Дороти, и най-вече Лорелей, която обожава блестящите бижута и парите, се стараят да се запознаят с възможно най-много мъже с големи финансови възможности. Но това което те не знаят е, че са наблюдавани зорко от частен детектив нает от бащата на годеника на Лорелей, който не е успял да тръгне на пътешествието с нея.

Бивш войник, влюбен в Париж и още по-влюбен в очарователната - но сгодена - продавачка в парфюмериен магазин. Танцът се завърта около песните на Гершуин и акцентира върху любовните терзания на Кели. Финалният епизод, включващ 17-минутно балетно изпълнение, комбинира заглавната симфония, импресионистични декори и уникалния талант на Кели да разказва истории чрез танц.