Разказът проследява Антоан Льоир, който губи любимата си съпруга Хелена по време на терористичната атака в парижкия Батаклан и чрез едно трогателно публично писмо в социалните мрежи отговаря на омразата с любов. Филмът изследва как болката и загубата се превръщат в вътрешна сила, когато той поема задачата да отгледа сина си сам и да съхрани спомена за жена си без да позволи на страха да го обземе.
Силен и човечен, той показва не само личната трагедия, но и възможността за съпричастие, прошка и човешко достойнство пред лицето на жестокостта. Историята напомня за необходимостта да се противопоставим на насилието с човечност и любов, като отдава почит на живота и паметта на онези, които сме загубили.