На 75 години известен писател започва да усеща тежестта на възрастта и страха, че стилът му може да се износва. Ежедневието му се оцветява от появите на персонажи от собствените му истории, които нахлуват в реалността — понякога с ирония, друг път с обвинение или утеха, и така разтърсват неговите спомени и навици. Постепенно границите между фикция и живот започват да се размиват, създавайки едновременно комични и тъжни сцени, в които миналото търси своя отговор в настоящето.
Филмът изследва теми за наследството, смисъла на творчеството и примирението с преходността на времето. С фин, емпатичен поглед разказът предизвиква размисъл за това какво оставяме след себе си и дали въображението може да поднови, вместо да заличи, живота ни. В тон, който съчетава меланхолия и искрен хумор, героят намира неочаквани начини да се помири с миналото и да открие нова искра в последните си дни.