Zombi Child

Преплитайки история от Хаити през 1962 г. с настояще в Париж, филмът представя мрачна и поетична притча за възкресение, робство и наследството на колониализма. В едната нишка човек, върнат от мъртвите, бива хвърлен обратно в живия ад на захарните полета, във втората – група ученици в елитно пансионно училище се сблъскват с тайнствата на вуду чрез нова приятелка, чиито семейни спомени и ритуали пренасят древната болка в съвременния градски живот. Историята е вдъхновена от истинския случай на Клервиус Нарсис и умело смесва реалното с магичното, за да покаже как миналото продължава да диктува съдби.

Режисьорската визия залага на изпипана визуалност и тихи, напрегнати моменти, в които малките жестове и ритуали казват повече от думи. Филмът разглежда въпроси за идентичността, културната памет и експлоатацията, като поставя под светлината опасността от игнориране или присвояване на чужди травми. Това е едно съзерцателно, но неудобно произведение, което остава в ума с образи на загуба, съпротива и наследена жестокост.