Skelly (2024) проследява малко момче, което след смъртта на дядо си е изпратено от баща си на пътуване, за да разбере какво означава загубата и как се живее с нея. Бащата, потънал в скръбта си, се опитва да се справи с болката чрез подготвянето на ежегодната къща на ужасите — проект, който е равнопоставен на семейна традиция и терапевтичен ритуал.
Филмът съчетава лирична меланхолия с леки, понякога тъмни нотки на страшното, като изследва взаимоотношенията между баща и син и процеса на израстване пред лицето на непреодолимото. Визуално наситен и емоционално честен, Skelly предлага трогателно и понякога забавно пътешествие към приемането и възстановяването.