Документалният филм разглежда менталните здравословни проблеми, с които се сблъскват пожарникари, полицаи и екипите на спешната медицинска помощ. Макар тези професии да съставляват по-малко от 2% от населението, те са свързани с близо 20% от случаите на самоубийство; лентата проследява как хроничният стрес, експозицията на травма и културните бариери в службите водят до тишина и изолация сред първите реагиращи.
Чрез лични интервюта, архивни кадри и разговори със специалисти филмът хвърля светлина върху стигмата, недостига на адекватна помощ и нуждата от системни промени. Той не само документира болката и загубите, но и предлага пътища за подкрепа и реформи, оставяйки зрителя с усещането за спешност и съпричастност към хората, които ежедневно рискуват живота си за другите.