Филмът "Sorry, Baby" (2025) разказва за Агнес — човек, на когото се случва нещо лошо, и за света около нея, който сякаш продължава напред, като нищо не се е случило. Камерата следва не само липсата ѝ, но и празните места, оставени от жестокия инцидент: семейни ритуали, служебни разговори и ежедневни навици, които запълват тишината. Всяка сцена разкрива как различни хора опитват да се справят — някои с вина, други с безразличие, трети с удобно забравяне.
Филмът е тих и пронизителен, с деликатно чувство за хумор, което само подчертава горчивия абсурд на живота, който продължава без един от героите. Режисьорът използва минимализъм и внимание към детайла, за да покаже, че трагедията не винаги преобразява света — понякога тя просто остава като незавършена нишка в платното на обичайното. Това е филм за загубата, за паметта и за болезненото осъзнаване, че „някой си тръгна,“ а останалите тръгнаха напред.