След опита да се адаптира към мирния цивилен живот на уединена ферма, бивш армейски снайперист тихо се бори да различи реалността от призрачната несигурност на посттравматично стресово разстройство. Рутината на ежедневието — грижа за земята и животните, самотните вечери и монотонните задачи — се преплита с внезапни проблясъци от миналото: кошмари, епизоди на хипервъзбуда и спомените за стрелба, които разклащат всяка опора. Напрежението не идва от външен екшън, а от вътрешната борба да се запази границата между това, което е било, и това, което остава тук и сега.
Режисьорът залага на интимна, мрачна атмосфера и минималистична визуалност, които усилват усещането за изолация и уязвимост. Филмът е медитативно и болезнено изследване на цената на службата — как травмата променя възприятията, отношенията и самата идентичност, оставяйки зрителя да се пита кое е реално и кое е отражение на страха.