Когато народно училище внезапно е превърнато в лагер за интернирани германски бежанци, директорът Якоб и съпругата му Лис заедно с децата си се оказват в невъзможна ситуация. Малката общност е поставена пред натиск от властите, съседите са разтревожени, а в коридорите на старата сграда се натрупват страх, недоверие и човешки съдби. Пространството, което някога е било място за учене и общуване, се превръща в затворено поле на морални избори.
Филмът следва как фамилията се колебае между жалостта към страдащите и страха за собствената сигурност, като всяко решение носи тежки последици. Това е интимна и напрегната история за съпротивата, солидарността и цената на човечността в момент на криза, която разкривана сложните отношения между дълг, състрадание и самосъхранение.